Системата за контрол на лихвените проценти на Федералния резерв (първа част)

На световните финансови пазари ФедералнатаРезервСистемата за контрол на лихвените проценти на САЩ винаги е била във фокуса на вниманието. За да разберем задълбочено тази система, е важно не само да се съсредоточим върху нейните настоящи оперативни механизми, но и да прегледаме нейната историческа еволюция. Първата част на тази статия ще изследва системата от коридори на лихвените проценти на Федералния резерв преди финансовата криза от 2008 г., полагайки основите за последващ анализ.

Преглед на системата за коридори на лихвените проценти

Преди избухването на финансовата криза от 2008 г., централните банки в развитите страни, особено в Европа и Съединените щати, обикновено прилагаха механизма на лихвен коридор за регулиране на пазарните лихвени проценти. Основата на този механизъм е да се определи горна и долна граница на лихвените проценти, като се гарантира, че пазарните лихвени проценти се колебаят в този диапазон. Механизмът на лихвения коридор не само стабилизира пазарните очаквания, но и подобрява...ТЕЗИпрозрачността и предвидимостта на паричната политика, като по този начин се повишава нейната ефективност.

Подробно разглеждане на системата за контрол на лихвените проценти на Федералния резерв (първа част)

По-конкретно, горната граница на лихвения коридор обикновено се определя от най-високия лихвен процент, по който централната банка отпуска заеми на банките, което често отразява разходите на банките за вземане на заеми от централната банка. Долната граница се определя от лихвения процент, който централната банка плаща върху свръхрезервите, депозирани от банките. Тези два лихвени процента формират диапазона, в който се колебаят пазарните лихвени проценти, което затруднява пазарните лихвени проценти да надхвърлят този интервал.

Вземайки за пример Европейската централна банка (ЕЦБ), нейната система от коридори на лихвените проценти е по-типична, като горната граница е пределният лихвен процент по кредитите, а долната граница е лихвеният процент по депозитите. Когато пазарните лихви се приближават до горната граница, банките са по-склонни да вземат заеми от централната банка; обратно, когато пазарните лихви се приближават до долната граница, банките предпочитат да депозират средствата си в централната банка. Тази схема поддържа пазарните лихви в стабилен диапазон, намалявайки честотата и интензивността на интервенциите на централната банка.

Системата за контрол на лихвените проценти на Федералния резерв преди 2008 г.

Преди финансовата криза от 2008 г., лихвеният процент по федералните фондове беше основният инструмент, използван от Федералния резерв за регулиране на пазара. Лихвеният процент отразява цената на еднодневните заеми между банките и е важен показател за междубанковата ликвидност. Чрез коригиране на този процент, Федералният резерв можеше да повлияе на разходите за финансиране на банките, като по този начин косвено повлияе на цялостните икономически дейности, като потребление,инвестиция, и икономически растеж.

Заслужава да се отбележи, че системата от лихвени коридори на Федералния резерв по това време имаше определени уникални характеристики в сравнение с други страни. Горната граница на лихвения процент беше дисконтовият прозорец, който е лихвеният процент, по който Федералният резерв отпуска заеми на банките. За разлика от типичната система от лихвени коридори, Федералният резерв обаче не определи ясна долна граница на лихвения процент, тъй като не плащаше лихва върху банковите резерви. Теоретично това означаваше, че долната граница на лихвения процент беше близка до нула.

Въпреки това, Федералният резерв все още успяваше да регулира пазарните лихвени проценти чрез операции на открития пазар, а именно покупка и продажба на държавни ценни книжа, като по този начин гарантираше, че пазарните лихвени проценти се колебаят около целевия лихвен процент на федералните фондове. Ефективността на операциите на открития пазар се криеше в относително малкия мащаб на банковите резерви, държани във Федералния резерв по това време, което правеше банките по-склонни да се обръщат към Федералния резерв във времена на ограничена ликвидност, като по този начин се гарантираше ефективността на горния лихвен процент.

Промени след финансовата криза от 2008 г.

Финансовата криза от 2008 г. имаше дълбоко въздействие върху световната финансова система, което доведе до значителни промени в системата за контрол на лихвените проценти на Федералния резерв. За да отговори на кризата, Федералният резерв не само въведе мащабни политики за количествено облекчаване, но и въведе лихва върху свръхрезервите (IOER). Този нов инструмент промени естеството и мащаба на резервите, държани от банките във Федералния резерв.

Преди финансовата криза банковите резерви във Федералния резерв бяха около 10 милиарда долара, но до началото на 2009 г. този мащаб скочи до 800 милиарда долара. Дори две години след като Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти и да намалява баланса си, салдата по резервите останаха високи - 3 трилиона долара. Тази промяна не само подобри способността на Федералния резерв да контролира пазарните лихвени проценти, но и значително промени оперативните му методи.

Чрез въвеждането на IOER (Интегриран лихвен процент), Федералният резерв можеше по-ефективно да контролира пазарните лихвени проценти без чести операции на открития пазар. Този нов механизъм на лихвен коридор включваше лихвения прозорец като горна граница и IOER като долна граница, формирайки по-стабилна рамка на лихвените проценти.

Заключение

В обобщение, системата за лихвени коридори на Федералния резерв преди финансовата криза от 2008 г., макар и сравнително опростена, беше високоефективна при пазарните условия от онова време. С избухването на финансовата криза Федералният резерв беше принуден да коригира оперативните си инструменти, въвеждайки нови лихвени инструменти, за да се справи с постоянно променящата се пазарна среда. Разбирането на еволюцията на тази система не само ни помага да разберем по-добре паричната политика на Федералния резерв, но и ни предоставя важни ориентири за анализ на бъдещите насоки на икономическата политика.